Стоматологична практика д-р Йовчева

Предимства Услуги Квалификация Oборудване Любопитно Връзки Контакти

 

Кратки анатомични и физиологични данни

В лицево-челюстната област са разполо жени жизнено важни органи: очи, уши, нос, уста, език и други органи. Те изпълняват самостоятелни функции: сензорни /зрение, слух, обоняние, вкус, температурни и тактилни възприятия/, защитна, дихателна, храносмилателна, говорна. Този сложен комплекс от тъкани и органи се нарича оро-фациален /устно-лицев/ комплекс.

Лицево-челюстната област е богато инервирана и кръвоснабдена.

По-голямата част от орофациалния комплекс е изградена от горна и долна челюст.

Дъвкателният апарат се състои от:
1. Опорна част - челюстни кости, стави, пародонт, зъби;
2. Двигателна част - мускули /отварачи, затварачи, мимически/;
3. Секреторна част слюнчени жлези /предушни, подчелюстни, подезични/;
4. Невро-трофична част - нервна, кръвоносна и лимфна система;
5. Меки и покривни тъкани - устни, бузи, лигавица, кожа.

Горната челюст взема участие в образуването на очницата, на устната кухина, на носната кухина, на небцето и носи горните зъби, чрез които участвува в дъвкателната функция. Горната челюст е куха и в нея се помества горно-челюстният синус. Долната челюст е подвижно свързана с черепа посредством долно-челюстната става. Тя се състои от тяло с алвеоларна част, в която са разположени долните зъби, и два възходящи клона. Мускулите, които са двигателната част, започват от неподвижните кости на черепа и лицевия скелет, като се залавят за подвижните подезична кост и долна челюст.

Дъвкателните мускули са 8 двойки. Мимическите мускули придават изразност на лицето. Дъвкателният апарат извършва механично раздробяване и начално химично разграждане на храната, формиране и придвижване на хранителните хапки към гълтача и хранопровода. В същинската устна кухина са разположени зъбите и езикът. Тя се ограничава от мекото и твърдото небце и пода на устата. Лигавицата на устната кухина посредством добре развита подлига вична основа е здраво прикрепена към обвивката на челюстните кости. В подлежащи те меки тъкани се намират мастни и слюнчеви жлези.

Езикът е мускулест орган, покрит с лигавица, богато снабдена с вкусови жлези, съдове и нерви. Той взема участие в дъвченето, говора и допирно-сензорната функция.

Зъбите са част от дъвкателния апарат на човека. Посредством тях се осъществява раздробяване и сдъвкване на храната. Те вземат участие и в звукообразуването. Временното съзъбие се състои от двадесет - по десет зъба на горната и долната челюст. Сроковете, в които пробиват временните зъби, са приблизително от 6 до 30 месеца. Първите детски зъби пробиват през кърмаческия период, поради което се наричат млечни зъби.

Постоянните зъби, 32 на брой, пробиват от 6 до 18-годишна възраст /мъдреците - до 30-годишна възраст/. Анатомофункционалният комплекс от тъкани около зъба /околозъбна обвивка, цимент и алвеоларни кости/ се нарича задържащ апарат /пародонт/. Той съчетава статична, динамична, сензорна, пластична и бариерна функция. Независимо от принадлежността им към различни функционални групи /рез ци,кучешки зъби, предкътници и кътници/, зъбите се състоят от три части: коронка, зъбна шийка и корен.

Стоматит

Стоматитът представлява възпалителнодистрофично заболяване на устната лигавица. Когато то засяга само отделни участъци, се нарича съответно гингивит /възпаление на венците/, глосит /възпаление на езика/. При едновременно засягане на лигавицата и кожата говорим за дерматостоматит.

От стоматит боледуват хора от всички възрасти. Причините са разнообразни. Локално действуващи фактори /инфекция,трав ма, физико-химично въздействие и други/ предизвикват първичен или самостоятелен стоматит, докато вторичният /симптоматичен/ стоматит съпътствува общи и наследствени заболявания. Причините за стоматита са сложни и трудно се откриват. За възникване на стоматит важна роля принадлежи на инфецията, която може да бъде пряка причина или да се наслои вторично. Това се от нася както за вирусната и бактериалната, така и за гъбичковата инфекция. Промените по лигавицата на устата, причинени от различните болестотворни фактори, са сравнително сходни. За правилното разпознаване на заболяването от голямо значение е различаването на отделните първични и вторични обривни единици: петно, пъпчица, възелче, мехурче, язвичка и други.

Стоматитът се характеризира с класическите признаци на възпалението: подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция /затруднено дъвчене, затруднен говор, загуба на вкуса/. Възпалителният процес протича остро и хронично с язвени, некротични и други увреждания, подуване на устните, бузите и езика.

Към първичната форма стоматит се отна сят травматичният стоматит, причиненият от физични, химични, инфекциозни фактори стоматит, включително херпекс симплекс, херпес цостер, афтозният стоматит.

Лечението на различните форми на стоматита е локално и общо.

То се провежда от стоматолози-специалисти и цели преди всичко отстраняване на локалните причини, укрепване на имунната система, медикаментозно въздействие. В профилактиката на стоматита от значение са устната хигиена, премахването на професионални вредности, на хронично действуващи локални дразнители /остри ръбове от зъби и зъбни корени, лоши протезни конструкции, полиметализъм/ и с това предовратяване на предракови състояния, като левкоплакия, хронични язви и други. Необходимо е предпазване от алергични реакции, внимателно и предпазливо прилагане на антибиотици, целенасочена здравна просвета.

Язвено-некротичен гингивостоматит.Той се причинява от болестотворни бактерии. От значение са стресови състояния, витаминен недоимък, недоимъчно хранене, недобра устна хигиена, кавернозни зъби и травми. Инфекцията може да се пренесе посредством прибори за хранене и чрез контакт. Болестната картина се изявява с повишена телесна температура, силна болезненост на венците и устната лигавица, парене и усилено слюнкоотделяне. В началото венците, особено около зъбите, са зачервени и подути. По-късно се образуват язвички, покрити със сивожълт или кафеникав налеп.

Тези язвички се разпространяват и по лигавицата на бузите и небцето,лесно кър вят и са силно болезнени. Дъвченето е невъзможно. Подчелюстните лимфни възли са увеличени и болезнени.

Афтозен стоматит.Този стоматит се пре дизвиква от херпесен вирус, или пък от група вируси, близки до него и се смята за инфекциозно заболяване. Заболяването продължава 5-10 дни и може да премине без лечение, като се придобива непостоянен имунитет. Болестната картина се характеризира с главоболие, мускулни болки, висока телесна температура, болка в устната кухина при дъвчене, гълтане, говорене, нерушено хранене.

Афтите се появяват внезапно като белезникави налепчета по вътрешната страна на устните, бузите, езика, небцето, венците. Те са на големина до лещено зърно върху силно зачервена и оточна лигавица и имат кръгловата форма. Нерядко те се разпространяват и по гълтача, хранопрово да и половите органи. Регионерните лимфни възли са увеличени.

Кандидозен гингивостоматит. Заболяването се причинява от гъбичка от рода "кандида албиканс" и се нарича "млечница" /соор/. От болестта страдат кърмачета и тежко болни. Инфекцията се предава чрез замърсени биберони, млякото, гърдите на кърмачката, неизмити съдове.

От значение е лошото хигиенно състояние на устната кухина, употреба на дефек тни зъбни протези, непоказано и безразборно антибиотиколечение. Измененията се локализират по лигавицата на устните, бу зите, венците, небцето, езика,сливиците. Тя е зачервена, оточна, суха, покрита с белезникави налепи, подобни на остатъци от кисело мляко, здраво свързани с подлежащата тъкан. Болните се оплакват от сухота в устата, парене със слаба болезненост. При разпространяване на налепите по гълтача и гръкляна настъпва затруднение в гълтането и дишането. Лечението се провежда от лекар-спеуциалист и се състои в прилагането на антимикотични средства - локално и през устата, промивки и превръзки, витамини, а при показание - физикални процедури. Алергични заболявания на устната лигавица. Алергични те заболявания на устната лигавица са ур тикарията и вазомоторният оток на Квинке. Уртикарията е алергично заболяване на кожата и лигавицата. Причините за ней ното възникване са най-различни. В устна та кухина уртикарията се локализира по устните, езика и лигавицата на бузите.Ли гавицата е оточна, налице е сърбеж и парене. Отокът на Квинке възниква по-често в устната кухина. Той представлява остър процес, настъпва внезапно, изчезва сравнително бързо, но има склонност да се повтаря. Характер но за него е това, че се появява неочаквано нощем и продължава няколко часа до няколко дена. Периодите, през които липс ват болезнени признаци /ремисии/ са с продължителност дни, седмици, години. На чално отокът се локализира по лицето,око ло очите, по устните и бузите. В устната кухина отокът започва по езика, мекото небце.Нерядко отокът обхваща епиглотиса, гълтача и ларинкса и предизвиква затруднено дишане до задушаване. Отокът не е болезнен. Причините за поява и развитие на отока на Квинке не са достатъчно изяс нени. Като причинни фактори се изтъкват хранителни отравяния, локална инфекция, медикация с антибиотици, сулфонамиди, аспирин, аналгин, барби турати, професионални алергени /пластмаси/, козметични средства, промени в атмосферното налягане и влажността, в редки случаи - психична травма. Предполага се, че се касае за съдово-невротично раз стройство с внезапно преминаване на течност от съдовете в околната тъкан при по вишена съдова пропускливост с преходен характер. Отокът се наблюдава и фамилно.

Болните с оток на Квинке подлежат на незабавно настаняване в болнично заведение и при усложнено протичане по показание се предприема интензивно лечение.

Глосит

Глоситът е заболяване на езика. Причинните фактори са: механична травма, фи зични, термични и химични дразнители,бак терии от различен вид, хронични заболява ния на вътрешни органи /черен дроб, панкреас и други/.

Болестната картина се характеризира с парене по езика,с болка и неприятен слад никав вкус. Езикът е зачервен оточен,личат отпечатъци от зъбите по ръбовете му, при допир е болезнен. Повърхността му е покрита със сивобял до кафеникав налеп, който трудно се премахва.

Лечението на глосита се провежда от лекар-специалист и цели отстраняването на причинните фактори. Прилагат се обезболяващи и антисептични медикаменти, щадеща диета, а локално - гаргара с лайка или слаб дезинфекционен разтвор.

Хънтеров глосит. Касае се за глосит, развиващ се при някои хронични заболявания /витамин В12 - недоимъчна анемия, пе лагра, хиповитаминоза - В2 и С, желязонедоимъчни състояния, стомашно-чревни и чернодробни заболявания и други/. Оплакванията се изразяват в парене и болезненост на езика с бодеж и изтръпване, вкусови нарушения.

Промените по езика се състоят в поява на ярко-червени петна и ивици, като повърхността на езика е изгладена,лъскава. Подобни изменения в по-слаба степен се установяват и по лигавицата на бузите и небцето.

Абсцес на езика

Причините за възникване на абсцес на езика са различни: тежък стоматит, ухапване от насекомо, нараняване от чуждо тяло /костици, вилици, ножове, клечки,слам ки и други/. В такива случаи дълбоко в езика проникват болестотворни микроорганизми и се развива гнойно възпаление. Бо лестната картина се състои в поява на силна болка при дъвчене и гълтане, нарушен говор, влошено общо състояние с пови шаване на телесната температура и разтри сане. Езикът е силно оточен, а в много случаи отокът се разпространява и по шията.

Регионерните лимфни възли са подути и болезнени. Лечението се провежда в специ ализирано УНГ-отделение, съвместно от ле кар-специалист-оториноларинголог и стома толог. По показание се предприема оперативно лечение - инцизия, дренаж и локални физиотерапевтични процедури. В много случаи се извършва частична икономична резекция на засегната част от езика.

Сиалоаденит

Касае се за възпалително заболяване на слюнчените жлези. Той се причинява от различни бактерии, вируси, по-рядко от гъбички. Предаването на инфекцията става по кръвен, лимфен път или по съседство. Болестната картина се характеризира с по дуване в областта на възпалената слюнчена жлеза, придружено с болка,особено при дъвкане. Подуването е едностранно, като обхваща и околната тъкан. Кожата около заболялата жлеза е зачервена и опъната. Лечението на сиалоаденита се провежда от лекари - специалисти /стоматолог и отори ноларинголог/.

В отделни случаи при усложнение и по показание се прибягва до оперативно лечение - инцизия и дренаж, а в следоперативния период - физиопроцедури.

 

Kъм заболявания: